Сръбската звезда в тениса Новак Джокович публикува в официалния си сайт писмо,

Сръбската звезда в тениса Новак Джокович публикува в формалния си уебсайт писмо, в което се обръща към всичките си фенове.

В него тенисистът споделя за пътя и компликациите, през които е трябвало да мине, с цел да стигне до четвърти трофей в шампионата от Големия шлем " Уимбълдън " и 13-а купа от Големия шлем. 

Ето какво показа Джокович:

" Скъпо семейство и другари,

Пиша това известие сред сменяне на пелени и четене на книга за динозаври.

Искам да споделя с всички вас какво бе възприятието да мина през пътешествието, което ме изведе до купата на " Уимбълдън " 2018.

Първо, желая да стартира, отбелязвайки, че чувството, което получих, когато видях сина ми в ръцете на брачната половинка ми в ложата, е най-красивото, което съм получавал в миналото след извоюван шампионат.

Когато станах татко, една от най-големите ми фантазии бе децата ми да са на трибуните, до момента в който играя. Независимо дали спечелвам титли. Това се случи преди няколко години. Всички не престават да ме питат какво е възприятието. Казвал съм, че е незабравимо, особено, удовлетворяващо, прелестно, изпълващо с благополучие. Но най-много то е магическо! Когато си помислих, че моментът просто няма по какъв начин да стане по-добър, той се провикна " Тате, тате! ". Точно тогава се разтопих изцяло. Преизпълнен с страсти. Невъобразимо благополучен. Толкова съм признателен, че изпитах това.

Представях си и се молех един ден да печеля трофей от Големия шлем пред децата си. За мое благополучие, Тара пораства и нямам самообладание да ме види да върша същото, което реализирах пред Стефан. Целият ми живот (малко или много) бе обвързван с тенис, преди да стана татко и брачен партньор. Всичко, което правех, бе ориентирано към това да реализира триумф в тениса.

Когато станах татко и брачен партньор, светът ми се разшири. Не се промени, трансформира се в нещо по-красиво. Разбира се, това носи повече отговорности, само че в това време отваря ново измерение на обич и сила вътре в теб, което не си знаел, че съществува. Най-големият подарък, който получаваш от Господ, е това възприятие на съпричастност, състрадание и отдаденост към децата си.

Не всичко обаче ти излиза наяве сега, в който станеш родител. Отнема време да намериш точния " златен баланс " в живота, който всички преследват. За мен този баланс бе сред тениса, целите и фамилията. Жена ми оказа помощ толкоз доста през целия път след раждането на Стефан, а по-късно и на Тара. Винаги намираше време да разиска с мен това, което ме тревожи, да ми помогне да се усещам като че ли давам най-хубавото както у дома с децата и нея, по този начин и на тенис корта.

През 2017-а травмата на десния ми лакът бе толкоз тежка, че трябваше да съм отвън Тура в продължение на 6 месеца. Тя бе единият проблем, другият беше мотивацията. Нямах проблеми с това да упражнявам и да се любувам на корта, само че имах проблеми с душeвността, когато трябваше да се състезавам.

Някой ден ще споделя по-подробно какви бяха трудностите пред мен и по какъв начин се усещах.

Винаги съм уважавал хора, които споделят най-трудните си моменти като крайъгълен камък по пътя към намиране на същинската си мощ, това въодушевява доста хора. Изпадах в такива моменти доста пъти през последните години. Все още съм уязвим. Не ме е позор от това. Напротив – прави ме по-искрен към самия себе си и към другите. Позволява ми да стана по-близах с хората. Позволява ми да „ погледна надълбоко “ и да проучвам какво в действителност се случва в мен. Когато открия казуса, имам опция да основа тактика, с която да го преодолея и да продължа по-силен, по-мъдър и по-щастлив.

През последните две години не бях толерантен, що се отнася до упованията ми в тениса. Не бях умен в правенето на тактика. И сигурно не разбирах, че тялото ми споделя, че нещо съществено се случва с лакътя ми. Пробвах да намеря решение другаде, до момента в който то от самото начало бе в самия мен.

След доста промени в тренировките, ракетите, екипа, не знаех дали ще мога да се завърна на мечтаното равнище. Всъщност, част от мен постоянно има вяра в уменията и качествата ми. Но в това време имаше доста моменти на подозрение, когато събитията можеше да се развият по напълно различен метод.

За благополучие божествените сили ми помогнаха и ме насочиха в вярната посока. Посока, която е добра за мен. Която ще ми донесе мир и баланс.

Осъзнавам какъв брой старания и отдаденост са вложили в мен някои хора през последните години, с цел да ме върнат на равнището на тенис, което е нужно за купа от Големия шлем.

Бих желал да изкажа голямата си благодарност, почитание и обич към всички, които имаха вяра в мен и ми помогнаха да печеля още един трофей от " Уимбълдън ".

Благословен съм, че минах през това необикновено странствуване и бях подсилен от толкоз доста хора по света.

Обичам ви
Обичам тениса
Обичам живота

Новак

P.S. Тревата на Уимбълдън още веднъж бе добра на усет. Бих добавил единствено малко авокадо, с цел да стане съвършена ".